11 dic 2012, 19:43  

Посвещение

  Poesía » Otra
684 0 4

Обичам Те, Господи!

Обичам Ръцете,

създали вселената,

които ме носят

по стръмния хребет...

Обичам Крилете,

с които прелитам

над тъмната бездна...

Обичам Нозете,

с пирони забити

позорно на кръста.

Кръвта Ти, пролята

за мене, обичам!

С която поръсваш

и чистиш душата ми...

Не ще ме уплашат!

Не ще ме убият!

Не ще ме откраднат

от Твоите длани!

Щом Ти ме обичаш

до смърт!... До безкрайност!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Хари! Бог да те благослови!
  • Поздравления, Албена! И аз Го обичам! Най - близките до сърцето са първите поетични опити. Следва т. нар." задобряване". Можеш да напишеш всичко, перфекрно... Но един ден, една нощ се връщаш при първата си недодялана рожба. Тя те гледа насреща. Знаеш, че можеш да я направиш по - добра... Но не я пипаш, защото това наистина си ти! Само ти! И двете плачете! Особено ти! Нека Бог да е с теб,Албена! И понякога се връщай тук...
  • Благодаря ти! Най-сетне получих коментар за това стихотворение, което за мен е най-значимо!
  • "Обичам ръцете, които ме носят по стръмния склон!"
    И аз Ги обичам тези Ръце! Но много често не разчитам на Тях, а на презумпцията, че мога и сама...
    Благодаря за този стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...