Dec 11, 2012, 7:43 PM  

Посвещение

  Poetry » Other
681 0 4

Обичам Те, Господи!

Обичам Ръцете,

създали вселената,

които ме носят

по стръмния хребет...

Обичам Крилете,

с които прелитам

над тъмната бездна...

Обичам Нозете,

с пирони забити

позорно на кръста.

Кръвта Ти, пролята

за мене, обичам!

С която поръсваш

и чистиш душата ми...

Не ще ме уплашат!

Не ще ме убият!

Не ще ме откраднат

от Твоите длани!

Щом Ти ме обичаш

до смърт!... До безкрайност!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Хари! Бог да те благослови!
  • Поздравления, Албена! И аз Го обичам! Най - близките до сърцето са първите поетични опити. Следва т. нар." задобряване". Можеш да напишеш всичко, перфекрно... Но един ден, една нощ се връщаш при първата си недодялана рожба. Тя те гледа насреща. Знаеш, че можеш да я направиш по - добра... Но не я пипаш, защото това наистина си ти! Само ти! И двете плачете! Особено ти! Нека Бог да е с теб,Албена! И понякога се връщай тук...
  • Благодаря ти! Най-сетне получих коментар за това стихотворение, което за мен е най-значимо!
  • "Обичам ръцете, които ме носят по стръмния склон!"
    И аз Ги обичам тези Ръце! Но много често не разчитам на Тях, а на презумпцията, че мога и сама...
    Благодаря за този стих!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...