mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
18 mar 2008, 12:49

Посветено...

  Poesía » Otra
1.4K 0 51

 

 

 

                   Посветено на скъп приятел

 

 

                   Тук съм, приятелю...

                   по пътека от обич

                   дойдох

                   нощта пак облякла

                   в мъка и болка,

                   при теб да поседна

                   като плаха сърна,

                   на твоето рамо

                   и силно, и топло

                   сълза да изплача...

                   Зная, приятелю,

                   че и ти, ме очакваш,

                   затворил очи

                   с тиха нежност

                   докосваш ме в мрака,

                   тъгата усещаш

                   и кротка, и жива

                   като месечина

                   сълзяща

                   в сърцето ми свита.

                   Знаеш, приятелю,

                   как мога аз да обичам,

                   как мога да чакам,

                   как мога да плача,

                   и вечно след някой

                   да тичам...

                   Но пристан тих

                   когато подиря,

                   твоето рамо, само

                   твоето рамо ми стига...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • kopele (Ирен Попова)
    kopele (Ирен Попова)
    прекрасно е
  • Kataneca (Русин Катански)
    Kataneca (Русин Катански)
    Стихответе ти в това посвещение напълно изразяват сентенцията:"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я изпее дори, когато си я забравил!" Благодаря ти за това, че се размислих, кои са моите истински приятели в живота!
  • АлесевА (Весела Славова)
    АлесевА (Весела Славова)
    Браво, Маги!Поздрави и целувки от мен!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Благодаря ви.
  • *Dark_Girl* (Вили)
    *Dark_Girl* (Вили)
    Боже, когато чета твой стих винаги ме караш да се замечтавам. Това е успявал да го прави всеки път само един човек. И докато го четях си спомних за него! Поздравления, ти си един невероятен творец!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0