Посветено...
Посветено на скъп приятел
Тук съм, приятелю...
по пътека от обич
дойдох
нощта пак облякла
в мъка и болка,
при теб да поседна
като плаха сърна,
на твоето рамо
и силно, и топло
сълза да изплача...
Зная, приятелю,
че и ти, ме очакваш,
затворил очи
с тиха нежност
докосваш ме в мрака,
тъгата усещаш
и кротка, и жива
като месечина
сълзяща
в сърцето ми свита.
Знаеш, приятелю,
как мога аз да обичам,
как мога да чакам,
как мога да плача,
и вечно след някой
да тичам...
Но пристан тих
когато подиря,
твоето рамо, само
твоето рамо ми стига...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
