Mar 18, 2008, 12:49 PM

Посветено...

  Poetry » Other
1.4K 0 51

 

 

 

                   Посветено на скъп приятел

 

 

                   Тук съм, приятелю...

                   по пътека от обич

                   дойдох

                   нощта пак облякла

                   в мъка и болка,

                   при теб да поседна

                   като плаха сърна,

                   на твоето рамо

                   и силно, и топло

                   сълза да изплача...

                   Зная, приятелю,

                   че и ти, ме очакваш,

                   затворил очи

                   с тиха нежност

                   докосваш ме в мрака,

                   тъгата усещаш

                   и кротка, и жива

                   като месечина

                   сълзяща

                   в сърцето ми свита.

                   Знаеш, приятелю,

                   как мога аз да обичам,

                   как мога да чакам,

                   как мога да плача,

                   и вечно след някой

                   да тичам...

                   Но пристан тих

                   когато подиря,

                   твоето рамо, само

                   твоето рамо ми стига...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасно е
  • Стихответе ти в това посвещение напълно изразяват сентенцията:"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я изпее дори, когато си я забравил!" Благодаря ти за това, че се размислих, кои са моите истински приятели в живота!
  • Браво, Маги!Поздрави и целувки от мен!
  • Благодаря ви.
  • Боже, когато чета твой стих винаги ме караш да се замечтавам. Това е успявал да го прави всеки път само един човек. И докато го четях си спомних за него! Поздравления, ти си един невероятен творец!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...