18 мар. 2008 г., 12:49

Посветено...

1.4K 0 51

 

 

 

                   Посветено на скъп приятел

 

 

                   Тук съм, приятелю...

                   по пътека от обич

                   дойдох

                   нощта пак облякла

                   в мъка и болка,

                   при теб да поседна

                   като плаха сърна,

                   на твоето рамо

                   и силно, и топло

                   сълза да изплача...

                   Зная, приятелю,

                   че и ти, ме очакваш,

                   затворил очи

                   с тиха нежност

                   докосваш ме в мрака,

                   тъгата усещаш

                   и кротка, и жива

                   като месечина

                   сълзяща

                   в сърцето ми свита.

                   Знаеш, приятелю,

                   как мога аз да обичам,

                   как мога да чакам,

                   как мога да плача,

                   и вечно след някой

                   да тичам...

                   Но пристан тих

                   когато подиря,

                   твоето рамо, само

                   твоето рамо ми стига...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно е
  • Стихответе ти в това посвещение напълно изразяват сентенцията:"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я изпее дори, когато си я забравил!" Благодаря ти за това, че се размислих, кои са моите истински приятели в живота!
  • Браво, Маги!Поздрави и целувки от мен!
  • Благодаря ви.
  • Боже, когато чета твой стих винаги ме караш да се замечтавам. Това е успявал да го прави всеки път само един човек. И докато го четях си спомних за него! Поздравления, ти си един невероятен творец!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...