Посветено...
Посветено на скъп приятел
Тук съм, приятелю...
по пътека от обич
дойдох
нощта пак облякла
в мъка и болка,
при теб да поседна
като плаха сърна,
на твоето рамо
и силно, и топло
сълза да изплача...
Зная, приятелю,
че и ти, ме очакваш,
затворил очи
с тиха нежност
докосваш ме в мрака,
тъгата усещаш
и кротка, и жива
като месечина
сълзяща
в сърцето ми свита.
Знаеш, приятелю,
как мога аз да обичам,
как мога да чакам,
как мога да плача,
и вечно след някой
да тичам...
Но пристан тих
когато подиря,
твоето рамо, само
твоето рамо ми стига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
