МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1051 4178
13 nov 2024, 10:07

Потопия 

  Poesía » Otra
203 0 0
Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка,
нокти забил в синевата,
лее се тихо вода –
рана кърви необятна.
Зъзне човекът в дъжда,
глухо проклина водата,
ала с едната ръка
здраво е стиснал зората. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Есенен стих
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Poesía » Otra
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
  222  8 
Propuestas
: ??:??