13.11.2024 г., 10:07

Потопия

501 0 0

Лее се тихо вода –

плаче от болка небето.

Някой е хвърлил в калта

бледо, повехнало цвете.

 

Някой протегнал ръка,

нокти забил в синевата,

лее се тихо вода –

рана кърви необятна.

 

Зъзне човекът в дъжда,

глухо проклина водата,

ала с едната ръка

здраво е стиснал зората.

 

Гледа в почуда света,

в кървави струи окъпан.

Мисли си – кой ли така

всичко навред е отъпкал?

 

Гледа и свойта ръка

с кървави, ледени пръсти.

Лее се тихо вода –

вече ни стига до кръста.

 


  Третото стихотворение, което участва във II Национален поетичен конкурс с международно участие на тема: ,,И поглед вечно устремен напред, към утрешния ден…‘‘ П. К. Яворов, организиран от Община Димитровград, кметството на село Скобелево и НЧ "Искрица - 1901" с. Скобелево, и не спечели награда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Есенен стих

Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
478 8

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...