Nov 13, 2024, 10:07 AM

Потопия 

  Poetry » Other
200 0 0
Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка,
нокти забил в синевата,
лее се тихо вода –
рана кърви необятна.
Зъзне човекът в дъжда,
глухо проклина водата,
ала с едната ръка
здраво е стиснал зората. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
  220 
Random works
: ??:??