Лее се тихо вода –

плаче от болка небето.

Някой е хвърлил в калта

бледо, повехнало цвете.

Някой протегнал ръка,

нокти забил в синевата,

лее се тихо вода –

рана кърви необятна.

Зъзне човекът в дъжда,

глухо проклина водата,

ала с едната ръка

здраво е стиснал зората.

Гледа в почуда света,

в кървави струи окъпан.

Мисли си – кой ли така

всичко навред е отъпкал?

Гледа и свойта ръка

с кървави, ледени пръсти.

Лее се тихо вода –

вече ни стига до кръста.

  Третото стихотворение, което участва във II Национален поетичен конкурс с международно участие на тема: ,,И поглед вечно устремен напред, към утрешния ден…‘‘ П. К. Яворов, организиран от Община Димитровград, кметството на село Скобелево и НЧ "Искрица - 1901" с. Скобелево, и не спечели награда.