Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка,
нокти забил в синевата,
лее се тихо вода –
рана кърви необятна.
Зъзне човекът в дъжда,
глухо проклина водата,
ала с едната ръка
здраво е стиснал зората. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up