Повече лая, от колкото хапя
Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента
и просто е тъжно, където погледна.
Звукът на отекнали в раните думи –
издигнати крепости, там – помежду ни.
Забравена близост на щури деца,
на сиви врабчета, със дребни сърца,
пораснахме само за няколко мига
и все ни е малко, и все не ни стига...
А колко са прости във същност нещата –
прощаваш, забравяш и караш нататък,
когато е есен и още боли,
живота те впрегна във своите юзди,
безсмислено чужди със рани безброй,
но въпреки всичко, готови за бой?!
Ръка за ръка или рамо до рамо
колко по-лесно е, виждаш ли само?
Превърнахме дланите в свити юмруци,
и чакахме лошото все да се случи.
Дъждовните дни като крамоли капят,
но повече лая, отколкото хапя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Илиева Todos los derechos reservados
