Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента
и просто е тъжно, където погледна.
Звукът на отекнали в раните думи –
издигнати крепости, там – помежду ни.
Забравена близост на щури деца,
на сиви врабчета, със дребни сърца,
пораснахме само за няколко мига
и все ни е малко, и все не ни стига... ...