Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
5.12.2017 г., 12:42 ч.

Повече лая, от колкото хапя 

  Поезия
591 1 4

Когато е есен и в златно вали,

и вятърът рошав отпуска юзди.

Когато студените сутрини капят

и повече лая от колкото хапя,

ухае на чай – джинджифил или мента

и просто е тъжно, където погледна.

 

Звукът на отекнали в раните думи –

издигнати крепости, там – помежду ни.

Забравена близост на щури деца,

на сиви врабчета, със дребни сърца,

пораснахме само за няколко мига

и все ни е малко, и все не ни стига...

 

А колко са прости във същност нещата –

прощаваш, забравяш и караш нататък,

когато е есен и още боли,

живота те впрегна във своите юзди,

безсмислено чужди със рани безброй,

но въпреки всичко, готови за бой?!

 

Ръка за ръка или рамо до рамо

колко по-лесно е, виждаш ли само?

Превърнахме дланите в свити юмруци,

и чакахме лошото все да се случи.

Дъждовните дни като крамоли капят,

но повече лая, отколкото хапя...

 

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??