5 abr 2012, 10:58

Повей

  Poesía » Otra
562 0 0

Вятърът духа

и продухва мислите ми.

Слънцето се е скрило,

очаква... Какво ли?

Дърветата се гънат.

Клоните натежават.

Птиците застиват в полета си.

С разперени криле

се бухват о нечий прозорец.

Ето ме и мен -

вървящо малко човече.

В ушите музиката кънти.

Проглушава ме.

Но ми е хубаво.

Духай! Аз съм силна!

Здраво стъпила на земята!

 

Малки капчици отронват небесата.

Вдигам очи.

Слънцето срамежливо ме поглежда.

Денят клони към залез,

но Слънчо продължава да шепти:

"Не ме забравяй ти!"

Песента свърши...

Започва друга.

Ритъмът се сменя.

Вятърът променя посоката си.

Облак прах се понася към мен.

Затварям очи.

И за миг спирам съществуванието си.

 

Духът ми полита.

Заиграва се със слънчевите лъчи.

Заслушва се в птичите песни.

Прекосява планини и океани.

Обикаля. Изучава. Наблюдава.

И пак се връща.

 

Отварям очи.

Вятърът е спрял.

Всичко е спокойно.

Птиците продължават своя полет -

необезпокоявани, свободни.

 

Ето там - в далечината -

едно човече, с ръце в джобовете,

върви и мечтае.

Заслушено в отлитащите часове,

гледащо бъдните мигове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...