18 oct 2023, 12:47

Повик

583 0 0

 

 

Не съм те викала!

Но някак ме намери,

в най-тъмното на тази нощ...

Не съм те чакала!

Но тихичко дойде,

да убиеш всичките химери...

Заживях във мислите ти,

уютно е до болка.

Събирах се, градих се мълчешком, 

лекувах рани незатворени, 

в прегръдката ти, като в дом!

 

Не съм те искала!

Всъщност е лъжа...

Жадувах те във всеки блян!

В най-тъмното на тази нощ дойде!

И най-важното... Остана!

 

Диана Димитрова 

16.10.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...