dianjelly (Диана Димитрова)
3 166

18 oct 2023, 12:47

Повик

Poesía » De amor

573 0 0

Не съм те викала!

Но някак ме намери,

в най-тъмното на тази нощ...

Не съм те чакала!

Но тихичко дойде,

да убиеш всичките химери...

Заживях във мислите ти,

уютно е до болка.

Събирах се, градих се мълчешком,

лекувах рани незатворени,

в прегръдката ти, като в дом!

Не съм те искала!

Всъщност е лъжа...

Жадувах те във всеки блян!

В най-тъмното на тази нощ дойде!

И най-важното... Остана!

Диана Димитрова

16.10.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0