18 окт. 2023 г., 12:47

Повик

579 0 0

 

 

Не съм те викала!

Но някак ме намери,

в най-тъмното на тази нощ...

Не съм те чакала!

Но тихичко дойде,

да убиеш всичките химери...

Заживях във мислите ти,

уютно е до болка.

Събирах се, градих се мълчешком, 

лекувах рани незатворени, 

в прегръдката ти, като в дом!

 

Не съм те искала!

Всъщност е лъжа...

Жадувах те във всеки блян!

В най-тъмното на тази нощ дойде!

И най-важното... Остана!

 

Диана Димитрова 

16.10.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...