18 окт. 2023 г., 12:47

Повик

574 0 0

 

 

Не съм те викала!

Но някак ме намери,

в най-тъмното на тази нощ...

Не съм те чакала!

Но тихичко дойде,

да убиеш всичките химери...

Заживях във мислите ти,

уютно е до болка.

Събирах се, градих се мълчешком, 

лекувах рани незатворени, 

в прегръдката ти, като в дом!

 

Не съм те искала!

Всъщност е лъжа...

Жадувах те във всеки блян!

В най-тъмното на тази нощ дойде!

И най-важното... Остана!

 

Диана Димитрова 

16.10.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...