Повик
Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде,
да убиеш всичките химери...
Заживях във мислите ти,
уютно е до болка.
Събирах се, градих се мълчешком,
лекувах рани незатворени,
в прегръдката ти, като в дом!
Не съм те искала!
Всъщност е лъжа...
Жадувах те във всеки блян!
В най-тъмното на тази нощ дойде!
И най-важното... Остана!
Диана Димитрова
16.10.2023
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены
