Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде,
да убиеш всичките химери...
Заживях във мислите ти,
уютно е до болка.
Събирах се, градих се мълчешком,
лекувах рани незатворени,
в прегръдката ти, като в дом!
Не съм те искала!
Всъщност е лъжа...
Жадувах те във всеки блян!
В най-тъмното на тази нощ дойде!
И най-важното... Остана!
Диана Димитрова
16.10.2023
© Диана Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
