Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде,
да убиеш всичките химери...
Заживях във мислите ти,
уютно е до болка.
Събирах се, градих се мълчешком,
лекувах рани незатворени,
в прегръдката ти, като в дом!
Не съм те искала!
Всъщност е лъжа...
Жадувах те във всеки блян!
В най-тъмното на тази нощ дойде!
И най-важното... Остана!
Диана Димитрова
16.10.2023
© Диана Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
