18.10.2023 г., 12:47

Повик

572 0 0

 

 

Не съм те викала!

Но някак ме намери,

в най-тъмното на тази нощ...

Не съм те чакала!

Но тихичко дойде,

да убиеш всичките химери...

Заживях във мислите ти,

уютно е до болка.

Събирах се, градих се мълчешком, 

лекувах рани незатворени, 

в прегръдката ти, като в дом!

 

Не съм те искала!

Всъщност е лъжа...

Жадувах те във всеки блян!

В най-тъмното на тази нощ дойде!

И най-важното... Остана!

 

Диана Димитрова 

16.10.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...