4 jul 2008, 13:02

Повикай ме! 

  Poesía
597 0 6

Повикай ме!

Когато нощем вятърът довява

една отронена от теб сълза

в ръцете ми от жажда отмалели,

по вятъра ти връщам свобода!

Със нея да летиш и с любовта

да стигнеш пристана стаен,

а там, от радостта опиянен,

вместо сълзи радост да изпращаш.

 Когато денем слънцето не топли,

облечен в чуждо безразличие

усетиш, че ти се иска да избягаш,

повикай ме, за да потичаме!

Съдбата да надбягаме!

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??