Повикай ме!
Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода!
Със нея да летиш и с любовта
да стигнеш пристана стаен,
а там, от радостта опиянен,
вместо сълзи радост да изпращаш.
Когато денем слънцето не топли,
облечен в чуждо безразличие
усетиш, че ти се иска да избягаш,
повикай ме, за да потичаме!
Съдбата да надбягаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
