Jul 4, 2008, 1:02 PM

Повикай ме! 

  Poetry
596 0 6

Повикай ме!

Когато нощем вятърът довява

една отронена от теб сълза

в ръцете ми от жажда отмалели,

по вятъра ти връщам свобода!

Със нея да летиш и с любовта

да стигнеш пристана стаен,

а там, от радостта опиянен,

вместо сълзи радост да изпращаш.

 Когато денем слънцето не топли,

облечен в чуждо безразличие

усетиш, че ти се иска да избягаш,

повикай ме, за да потичаме!

Съдбата да надбягаме!

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??