Повикай ме!
Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода!
Със нея да летиш и с любовта
да стигнеш пристана стаен,
а там, от радостта опиянен,
вместо сълзи радост да изпращаш.
Когато денем слънцето не топли,
облечен в чуждо безразличие
усетиш, че ти се иска да избягаш,
повикай ме, за да потичаме!
Съдбата да надбягаме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
