1 oct 2007, 12:25

повърхностно, като за рожденичка

  Poesía
1.9K 0 16
Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.

Давам си от усмивките -
днес се усмихват децата ми.
Като на ротативка
си разигравах съдбата,

влюбвах се за последно,
после разлюбвах първа.
Носех вини на дребно.
(Просто така ми отърваше).

Няма следи в очите ми -
всичките са наоколо...
Щом за любов съм читава,
ще доживея Потопа.

Пак ще раздавам усмивките,
скрити в резерв край устните.
Знам, че съм сред щастливките -
шансове не пропускам,

боря се с Дон Кихотовци
(вятър ме вее все още)
и не оправям леглото си,
приказки пиша нощем,

нося червило в джоба си,
кискам се по телефона...
(римата тук е "в гроба си",
само че безпардонно

ще я пропусна.) Млада съм!
Колкото са децата ми.
Туй ми е за награда –
да се откривам в лицата им.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бях чувал някой да се бори с Дон Кихотовци!
    И изобщо, има неща, които само ти умееш.
  • Еееееее..... Невероятен заряд!!!

    Браво!!!
  • Чак сега го видях този стих,невероятен е!
    Браво, Ели!!! Наистина съм впечатлена!
  • Пропуснала съм нещо датата,за да честитя празника...,но поздрави за стиха!Много,много ми хареса!
  • Щом за любов съм читава,
    ще доживея Потопа.

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    този стих си го слагам в рамка.
    Може ли?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...