повърхностно, като за рожденичка
Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките -
днес се усмихват децата ми.
Като на ротативка
си разигравах съдбата,
влюбвах се за последно,
после разлюбвах първа.
Носех вини на дребно.
(Просто така ми отърваше).
Няма следи в очите ми -
всичките са наоколо...
Щом за любов съм читава,
ще доживея Потопа.
Пак ще раздавам усмивките,
скрити в резерв край устните.
Знам, че съм сред щастливките -
шансове не пропускам,
боря се с Дон Кихотовци
(вятър ме вее все още)
и не оправям леглото си,
приказки пиша нощем,
нося червило в джоба си,
кискам се по телефона...
(римата тук е "в гроба си",
само че безпардонно
ще я пропусна.) Млада съм!
Колкото са децата ми.
Туй ми е за награда –
да се откривам в лицата им.
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките -
днес се усмихват децата ми.
Като на ротативка
си разигравах съдбата,
влюбвах се за последно,
после разлюбвах първа.
Носех вини на дребно.
(Просто така ми отърваше).
Няма следи в очите ми -
всичките са наоколо...
Щом за любов съм читава,
ще доживея Потопа.
Пак ще раздавам усмивките,
скрити в резерв край устните.
Знам, че съм сред щастливките -
шансове не пропускам,
боря се с Дон Кихотовци
(вятър ме вее все още)
и не оправям леглото си,
приказки пиша нощем,
нося червило в джоба си,
кискам се по телефона...
(римата тук е "в гроба си",
само че безпардонно
ще я пропусна.) Млада съм!
Колкото са децата ми.
Туй ми е за награда –
да се откривам в лицата им.
© Ели All rights reserved.
