1.10.2007 г., 12:25

повърхностно, като за рожденичка

1.9K 0 16
Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.

Давам си от усмивките -
днес се усмихват децата ми.
Като на ротативка
си разигравах съдбата,

влюбвах се за последно,
после разлюбвах първа.
Носех вини на дребно.
(Просто така ми отърваше).

Няма следи в очите ми -
всичките са наоколо...
Щом за любов съм читава,
ще доживея Потопа.

Пак ще раздавам усмивките,
скрити в резерв край устните.
Знам, че съм сред щастливките -
шансове не пропускам,

боря се с Дон Кихотовци
(вятър ме вее все още)
и не оправям леглото си,
приказки пиша нощем,

нося червило в джоба си,
кискам се по телефона...
(римата тук е "в гроба си",
само че безпардонно

ще я пропусна.) Млада съм!
Колкото са децата ми.
Туй ми е за награда –
да се откривам в лицата им.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бях чувал някой да се бори с Дон Кихотовци!
    И изобщо, има неща, които само ти умееш.
  • Еееееее..... Невероятен заряд!!!

    Браво!!!
  • Чак сега го видях този стих,невероятен е!
    Браво, Ели!!! Наистина съм впечатлена!
  • Пропуснала съм нещо датата,за да честитя празника...,но поздрави за стиха!Много,много ми хареса!
  • Щом за любов съм читава,
    ще доживея Потопа.

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    този стих си го слагам в рамка.
    Може ли?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...