6 ene 2018, 0:00

Познанието

582 2 3

Повярвах, че любовта е огън,

когато сърцето ми стана  пепел.

Повярвах, че е вода,

когато душата ми стана лед.

Разбрах, че е била песен

в настъпилата тишина.

Мракът ме научи, че е светлина,

а гладът, че е хляб...

Кривите пътеки показаха Пътя,

а вярата каза, че е самота.

Сега имам искра и глътка вода.

Имам няколко ноти и клечка кибрит.

Шепа трохи... за птиците!
Имам и Пътя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...