Познанието
Повярвах, че любовта е огън,
когато сърцето ми стана пепел.
Повярвах, че е вода,
когато душата ми стана лед.
Разбрах, че е била песен
в настъпилата тишина.
Мракът ме научи, че е светлина,
а гладът, че е хляб...
Кривите пътеки показаха Пътя,
а вярата каза, че е самота.
Сега имам искра и глътка вода.
Имам няколко ноти и клечка кибрит.
Шепа трохи... за птиците!
Имам и Пътя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
