24 oct 2007, 19:54

ПРАГ

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
 

                     

                      ПРАГ

 

Угасва тихо, тихо младостта ни,

като светулка в края на сезон.

И през бръчки, белези и рани

чертаем път към роден дом.

 

 

Свили във дланта си овехтели -

желания, мечти, с изтекъл срок,

в зачеркнати от времето недели

откриваме отново своя Бог.

 

 

А той дори не е светец... месия,

не е изписван по икони в храм,

той е просто нашта, болка, орисия -

не прекрачван и забравян... сам.

 

 

Стаил в прахта на милото си рамо

заличени стъпки, сол... сълзи...

мечтите и на татко, и на мама,

тъга по нещо... пак мечти...

 

 

И гасне тихо, тихо младостта ни,

но просветва в гъстия сумрак -

една светулка пак, и пак ни кани

да потърсим бащиния свиден праг.

 

 

09.10.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много можеш
    браво
  • Мерси отново!

    Няма да гасне- съгласен!
  • Аз пак се отбивам, подведена от коментара на бате Ники.
    Пак четох и пак ми хареса. Стиха ти е толкова богат на емоции...
    Обаче младостта... нека да не гасне. Както го беше казал Недялко Йорданов
    "Младостта си отива...
    Не съвсем! Не съвсем."

    Успехи!!!
  • Не знам защо,но като прочетох и този стих се сетих за друга песен на Enigma-Return to innocence.Съжалявам ако ставам досаден с тези песни,но това усещам от стиха ти.И този ми хареса много.
  • Поздравления и от мен, Иво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...