ПРАГ
Угасва тихо, тихо младостта ни,
като светулка в края на сезон.
И през бръчки, белези и рани
чертаем път към роден дом.
Свили във дланта си овехтели -
желания, мечти, с изтекъл срок,
в зачеркнати от времето недели
откриваме отново своя Бог.
А той дори не е светец... месия,
не е изписван по икони в храм,
той е просто нашта, болка, орисия - ...