eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
Oct 24, 2007, 7:54 PM

ПРАГ

  Poetry » Other
1.1K 0 17
 

                     

                      ПРАГ

 

Угасва тихо, тихо младостта ни,

като светулка в края на сезон.

И през бръчки, белези и рани

чертаем път към роден дом.

 

 

Свили във дланта си овехтели -

желания, мечти, с изтекъл срок,

в зачеркнати от времето недели

откриваме отново своя Бог.

 

 

А той дори не е светец... месия,

не е изписван по икони в храм,

той е просто нашта, болка, орисия -

не прекрачван и забравян... сам.

 

 

Стаил в прахта на милото си рамо

заличени стъпки, сол... сълзи...

мечтите и на татко, и на мама,

тъга по нещо... пак мечти...

 

 

И гасне тихо, тихо младостта ни,

но просветва в гъстия сумрак -

една светулка пак, и пак ни кани

да потърсим бащиния свиден праг.

 

 

09.10.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    много можеш
    браво
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Мерси отново!

    Няма да гасне- съгласен!
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Аз пак се отбивам, подведена от коментара на бате Ники.
    Пак четох и пак ми хареса. Стиха ти е толкова богат на емоции...
    Обаче младостта... нека да не гасне. Както го беше казал Недялко Йорданов
    "Младостта си отива...
    Не съвсем! Не съвсем."

    Успехи!!!
  • BateNiki (Николай Илиев)
    BateNiki (Николай Илиев)
    Не знам защо,но като прочетох и този стих се сетих за друга песен на Enigma-Return to innocence.Съжалявам ако ставам досаден с тези песни,но това усещам от стиха ти.И този ми хареса много.
  • Nella_gold (Нели )
    Nella_gold (Нели )
    Поздравления и от мен, Иво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0