21 jun 2024, 8:25

Пране на ангелски криле 

  Poesía
197 1 7

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ

 

Навярно Бог в неделя ще поспи,

и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.

Окъпан в аромата на липи,

градът недоверчиво ще се кръсти.

 

Прането – проснато по ранина,

ръкавите си мокри ще изтръска.

Дъга ще грейне, песен на жена

ще ме преследва из квартала свъсен.

 

Пред чашката с димящото кафе

едва-едва с клепачи ще примигам.

И гостенин – с костюм от кадифе,

ще се разпише в домовата книга.

 

А въздухът от обич ще възври,

след него ще изпадна в безтегловност –

сред облаци, където сме добри

и всичко друго просто е подробност.

 

Понякога – и може да греша,

си мисля, че дори с криле ранени

се брани непокорната душа

от делника с натрапени промени.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня, че се спря тук
  • А въздухът от обич ще възври,

    след него ще изпадна в безтегловност –

    сред облаци, където сме добри

    и всичко друго просто е подробност.
  • Благодаря, Валюше.
  • Благодаря, Спиро, и аз съм грозна и дебела
  • !
  • Прекрасна творба!
  • Така, така...
    Без да му правя дълбок анализ (нещо тази дума...), нито морфологична дисекция, си признавам - харесва ми!
    - - -
    Ами, така е, защото съм прост, но не и скромен!
    Апропо, някой беше споменал, че простите неща са гениални. Ето, нали ви казах за скромността.
    А скромността краси човека - това пък друг го е казал.
    И какво излиза - не стига че съм прост, ами съм и грозен.
    Хи хи хи...
Propuestas
: ??:??