ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти.
Прането – проснато по ранина,
ръкавите си мокри ще изтръска.
Дъга ще грейне, песен на жена
ще ме преследва из квартала свъсен.
Пред чашката с димящото кафе
едва-едва с клепачи ще примигам.
И гостенин – с костюм от кадифе, ...