Пране на ангелски криле
ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти.
Прането – проснато по ранина,
ръкавите си мокри ще изтръска.
Дъга ще грейне, песен на жена
ще ме преследва из квартала свъсен.
Пред чашката с димящото кафе
едва-едва с клепачи ще примигам.
И гостенин – с костюм от кадифе,
ще се разпише в домовата книга.
А въздухът от обич ще възври,
след него ще изпадна в безтегловност –
сред облаци, където сме добри
и всичко друго просто е подробност.
Понякога – и може да греша,
си мисля, че дори с криле ранени
се брани непокорната душа
от делника с натрапени промени.
© Валентина Йотова All rights reserved.
