24 ago 2005, 14:39

ПРАВЕДНА

  Poesía
1.2K 0 1
С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.

Дори когато много са ме наранили
и трудно е да се прости-прощавам,
и всякаш прошката ми влива нови сили
и искам само обич да раздавам.

Човека на доброто- невинаги с добро отвръща,
но аз не търся никога отплата
знам че сториш ли зло рано или късно  се връща
щoм настъпи деня на разплата.

Незнам дали за мен ще има място в рая,
но по-важно е да зная,
че праведно съм аз живяла,
че много обич съм раздала,
и жизнения път с достоинство съм го извървяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бравооо!Това е златен стих! 6 с много плюсове!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...