24 авг. 2005 г., 14:39

ПРАВЕДНА

1.2K 0 1
С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.

Дори когато много са ме наранили
и трудно е да се прости-прощавам,
и всякаш прошката ми влива нови сили
и искам само обич да раздавам.

Човека на доброто- невинаги с добро отвръща,
но аз не търся никога отплата
знам че сториш ли зло рано или късно  се връща
щoм настъпи деня на разплата.

Незнам дали за мен ще има място в рая,
но по-важно е да зная,
че праведно съм аз живяла,
че много обич съм раздала,
и жизнения път с достоинство съм го извървяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бравооо!Това е златен стих! 6 с много плюсове!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...