24.08.2005 г., 14:39

ПРАВЕДНА

1.2K 0 1
С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.

Дори когато много са ме наранили
и трудно е да се прости-прощавам,
и всякаш прошката ми влива нови сили
и искам само обич да раздавам.

Човека на доброто- невинаги с добро отвръща,
но аз не търся никога отплата
знам че сториш ли зло рано или късно  се връща
щoм настъпи деня на разплата.

Незнам дали за мен ще има място в рая,
но по-важно е да зная,
че праведно съм аз живяла,
че много обич съм раздала,
и жизнения път с достоинство съм го извървяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бравооо!Това е златен стих! 6 с много плюсове!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...