Aug 24, 2005, 2:39 PM

ПРАВЕДНА

  Poetry
1.2K 0 1
С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.

Дори когато много са ме наранили
и трудно е да се прости-прощавам,
и всякаш прошката ми влива нови сили
и искам само обич да раздавам.

Човека на доброто- невинаги с добро отвръща,
но аз не търся никога отплата
знам че сториш ли зло рано или късно  се връща
щoм настъпи деня на разплата.

Незнам дали за мен ще има място в рая,
но по-важно е да зная,
че праведно съм аз живяла,
че много обич съм раздала,
и жизнения път с достоинство съм го извървяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бравооо!Това е златен стих! 6 с много плюсове!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...