Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
10 mar 2015, 0:32

Празнота

1.5K 1 4

Стаята е празна.

На тази снимка прегърнал си ме ти.

Легло и масичка, на нея нощна лампа.

Не свети, ни луна, ни светлини!

 

Прозрачна стая.

Книги, цветя, поляти със сълзи.

Твоите дрехи за зимата дори.

Аз не виждам, толкова боли!

 

Споменът кръжи.

Дали забрави обичта ми ти?

Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.

Защото теб те няма - отпреди!

 

Стаята е празна.

Изстрадала и мен ме няма тук - уви!

Разтворени прозорци, мирис на липи.

Празнота в очите ми личи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Сега е смешно .Когато ме настигна тази празнота беше и тъжно и страшно... да не Ви се случва!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Уважаеми Мисана!Добре ми анализираш чувствата та и глупостите които отразявам.Аз се радвам на твоето мнение, защото прави писанията ми по-стойностни и ги доразвиваш.Ако аз не съм поет- да знаят внуците, че е техен ред.Аз благодаря!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Материален свят, без душа и навсякъде празнота! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Една призрачност, която витае, долових в това стихотворение. Предадена е отлично и именно тя е основата на поетичното въздействие на текста. Призрачността на отсътвието на двама ближни. Остават мъртвите атрибути и един спомен, одухотворен от мириса на липи.

    Поздравление, Мария! Хубава и въздействаща поезия.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0