Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
Mar 10, 2015, 12:32 AM

Празнота

1.5K 1 4

Стаята е празна.

На тази снимка прегърнал си ме ти.

Легло и масичка, на нея нощна лампа.

Не свети, ни луна, ни светлини!

 

Прозрачна стая.

Книги, цветя, поляти със сълзи.

Твоите дрехи за зимата дори.

Аз не виждам, толкова боли!

 

Споменът кръжи.

Дали забрави обичта ми ти?

Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.

Защото теб те няма - отпреди!

 

Стаята е празна.

Изстрадала и мен ме няма тук - уви!

Разтворени прозорци, мирис на липи.

Празнота в очите ми личи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Сега е смешно .Когато ме настигна тази празнота беше и тъжно и страшно... да не Ви се случва!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Уважаеми Мисана!Добре ми анализираш чувствата та и глупостите които отразявам.Аз се радвам на твоето мнение, защото прави писанията ми по-стойностни и ги доразвиваш.Ако аз не съм поет- да знаят внуците, че е техен ред.Аз благодаря!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Материален свят, без душа и навсякъде празнота! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Една призрачност, която витае, долових в това стихотворение. Предадена е отлично и именно тя е основата на поетичното въздействие на текста. Призрачността на отсътвието на двама ближни. Остават мъртвите атрибути и един спомен, одухотворен от мириса на липи.

    Поздравление, Мария! Хубава и въздействаща поезия.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0