Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая.
Книги, цветя, поляти със сълзи.
Твоите дрехи за зимата дори.
Аз не виждам, толкова боли!
Споменът кръжи.
Дали забрави обичта ми ти?
Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.
Защото теб те няма - отпреди!
Стаята е празна.
Изстрадала и мен ме няма тук - уви!
Разтворени прозорци, мирис на липи.
Празнота в очите ми личи!
© Мария Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
