10 мар. 2015 г., 00:32

Празнота

1.5K 1 4

Стаята е празна.

На тази снимка прегърнал си ме ти.

Легло и масичка, на нея нощна лампа.

Не свети, ни луна, ни светлини!

 

Прозрачна стая.

Книги, цветя, поляти със сълзи.

Твоите дрехи за зимата дори.

Аз не виждам, толкова боли!

 

Споменът кръжи.

Дали забрави обичта ми ти?

Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.

Защото теб те няма - отпреди!

 

Стаята е празна.

Изстрадала и мен ме няма тук - уви!

Разтворени прозорци, мирис на липи.

Празнота в очите ми личи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега е смешно .Когато ме настигна тази празнота беше и тъжно и страшно... да не Ви се случва!
  • Уважаеми Мисана!Добре ми анализираш чувствата та и глупостите които отразявам.Аз се радвам на твоето мнение, защото прави писанията ми по-стойностни и ги доразвиваш.Ако аз не съм поет- да знаят внуците, че е техен ред.Аз благодаря!
  • Материален свят, без душа и навсякъде празнота! Харесах!
  • Една призрачност, която витае, долових в това стихотворение. Предадена е отлично и именно тя е основата на поетичното въздействие на текста. Призрачността на отсътвието на двама ближни. Остават мъртвите атрибути и един спомен, одухотворен от мириса на липи.

    Поздравление, Мария! Хубава и въздействаща поезия.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...