Празнота

Поэзия » Философская

1.5K 1 4

Стаята е празна.

На тази снимка прегърнал си ме ти.

Легло и масичка, на нея нощна лампа.

Не свети, ни луна, ни светлини!

Прозрачна стая.

Книги, цветя, поляти със сълзи.

Твоите дрехи за зимата дори.

Аз не виждам, толкова боли!

Споменът кръжи.

Дали забрави обичта ми ти?

Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.

Защото теб те няма - отпреди!

Стаята е празна.

Изстрадала и мен ме няма тук - уви!

Разтворени прозорци, мирис на липи.

Празнота в очите ми личи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mimoza20 (Мария Николова)

Сега е смешно .Когато ме настигна тази празнота беше и тъжно и страшно... да не Ви се случва!

2015-03-11T01:13:47+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Уважаеми Мисана!Добре ми анализираш чувствата та и глупостите които отразявам.Аз се радвам на твоето мнение, защото прави писанията ми по-стойностни и ги доразвиваш.Ако аз не съм поет- да знаят внуците, че е техен ред.Аз благодаря!

2015-03-11T01:01:25+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Материален свят, без душа и навсякъде празнота! Харесах!

2015-03-10T18:02:11+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Една призрачност, която витае, долових в това стихотворение. Предадена е отлично и именно тя е основата на поетичното въздействие на текста. Призрачността на отсътвието на двама ближни. Остават мъртвите атрибути и един спомен, одухотворен от мириса на липи.

Поздравление, Мария! Хубава и въздействаща поезия.

2015-03-10T09:45:29+02:00