Празнота
Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая.
Книги, цветя, поляти със сълзи.
Твоите дрехи за зимата дори.
Аз не виждам, толкова боли!
Споменът кръжи.
Дали забрави обичта ми ти?
Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.
Защото теб те няма - отпреди!
Стаята е празна.
Изстрадала и мен ме няма тук - уви!
Разтворени прозорци, мирис на липи.
Празнота в очите ми личи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
