Маргарита (Маргарита Георгиева) Маргарита (Маргарита Георгиева)
59
18 oct 2009, 6:43

Пречупих се

1.3K 0 10

Духом паднах -

пречупих се

но станах...

 

Окрилена,

с обич и вяра

не посмях да

изгоня слънцето

от моето сърце.

Не можах да

заключа душата си

с вериги...

А толкоз страдах!

 

Осъзнах се.

 

Животът - дар от

Бога е!

С усмивка изгоних

тъгата

в крепост с дебели

стени,

и отключих душата...

Сълзите си попих

с надежда

и ги превърнах

в бели перли,

които засияха!

 

Бавно -

ден след ден,

ще подарявам

частици от мен,

заредени с обич!

И нека топлите

слънчеви лъчи,

стоплят и вашите

души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0