18 oct 2009, 6:43

Пречупих се

1.3K 0 10

Духом паднах -

пречупих се

но станах...

 

Окрилена,

с обич и вяра

не посмях да

изгоня слънцето

от моето сърце.

Не можах да

заключа душата си

с вериги...

А толкоз страдах!

 

Осъзнах се.

 

Животът - дар от

Бога е!

С усмивка изгоних

тъгата

в крепост с дебели

стени,

и отключих душата...

Сълзите си попих

с надежда

и ги превърнах

в бели перли,

които засияха!

 

Бавно -

ден след ден,

ще подарявам

частици от мен,

заредени с обич!

И нека топлите

слънчеви лъчи,

стоплят и вашите

души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...