Oct 18, 2009, 6:43 AM

Пречупих се 

  Poetry » White poetry
914 0 10

Духом паднах -

пречупих се

но станах...

 

Окрилена,

с обич и вяра

не посмях да

изгоня слънцето

от моето сърце.

Не можах да

заключа душата си

с вериги...

А толкоз страдах!

 

Осъзнах се.

 

Животът - дар от

Бога е!

С усмивка изгоних

тъгата

в крепост с дебели

стени,

и отключих душата...

Сълзите си попих

с надежда

и ги превърнах

в бели перли,

които засияха!

 

Бавно -

ден след ден,

ще подарявам

частици от мен,

заредени с обич!

И нека топлите

слънчеви лъчи,

стоплят и вашите

души...

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??