Пречупих се
Духом паднах -
пречупих се
но станах...
Окрилена,
с обич и вяра
не посмях да
изгоня слънцето
от моето сърце.
Не можах да
заключа душата си
с вериги...
А толкоз страдах!
Осъзнах се.
Животът - дар от
Бога е!
С усмивка изгоних
тъгата
в крепост с дебели
стени,
и отключих душата...
Сълзите си попих
с надежда
и ги превърнах
в бели перли,
които засияха!
Бавно -
ден след ден,
ще подарявам
частици от мен,
заредени с обич!
И нека топлите
слънчеви лъчи,
стоплят и вашите
души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
