Когато с Мери двамата
се вричахме във храма,
погледнах към мадамата
застанала до Мама.
Познах - една приятелка
от детските години -
Алпийска състезателка
с очи небесносини.
Зарадвах се - възбудено
на нейната поява.
Мечтал бях с нея влюбено
три дни на остров Ява!
Със нея сбъднах блянове
да скитам по морета!
И с нея правех планове
да имам две момчета!
Нападнаха ме - спомени
за нощи сред корали,
и как мълчим разголени
по плажове на Бали!
Припомних си делфините
сред синята лагуна,
русалката - след виното,
когато ме целуна!
И както бях пред отчето
със Мери под ръчичка,
отпуснах бързо копчето
на бялата якичка.
Развързах - папионките,
захвърлих си сакото,
нахлузих маратонките
и хукнах към просото.
Там, с моята приятелка
от детските години
понесох се сред вятъра
над цветните градини!
Но по-щастлива в случая,
бе родната ми майка!
Тя - Мери - бе отлъчила!
Бе спряла да се вайка!
Тя гледа, днес момичета -
две палави принцеси!
На баба си - приличат те!
Две хитрички контеси!
Юри
Йовев
Август
2020 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Любящите хора живеят в свят, пълен с обич. Враждебните хора - в свят, пълен с омраза. Същия свят. »