9 авг. 2020 г., 13:04

Пред олтара

1.9K 7 21

Когато с Мери двамата

се вричахме във храма,

погледнах към мадамата

застанала до Мама.

 

Познах - една приятелка

от детските години -

Алпийска състезателка

с очи небесносини.

 

Зарадвах се - възбудено

на нейната поява.

Мечтал бях с нея влюбено

три дни на остров Ява!

 

Със нея сбъднах блянове

да скитам по морета!

И с нея правех планове

да имам две момчета!

 

Нападнаха ме - спомени

за нощи сред корали,

и как мълчим разголени

по плажове на Бали!

 

Припомних си делфините

сред синята лагуна,

русалката - след виното,

когато ме целуна!

 

И както бях пред отчето

със Мери под ръчичка,

отпуснах бързо копчето

на бялата якичка.

 

Развързах - папионките,

захвърлих си сакото,

нахлузих маратонките

и хукнах към просото.

 

Там, с моята приятелка

от детските години

понесох се сред вятъра

над цветните градини!

 

Но по-щастлива в случая,

бе родната ми майка!

Тя - Мери - бе отлъчила!

Бе спряла да се вайка!

 

Тя гледа, днес момичета -

две палави принцеси!

На баба си - приличат те!

Две хитрички контеси!

 

 

 


 

Юри

Йовев

Август

2020 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога майките трябва да взимат нещата в свои ръце, Иржи! 😊 Трябва за харесват снахата! 😀
  • Затова казват, че сватба се отказва и пред олтаря...Имам приятелка, която минути преди да потеглят за гражданското научи много лоши неща за любимия и също като твоя герой избяга...Та после голям зор видя майка й, докато я омъжи "правилно"...Но ти си неизчерпаем с идеи!
  • Благодаря за подкрепата, Елка! 😊
  • Хареса ми! Права била мама! Успех, Юри!
  • Благодаря за подкрепата, Мария! 😊

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...