Aug 9, 2020, 1:04 PM

Пред олтара

1.8K 7 21

Когато с Мери двамата

се вричахме във храма,

погледнах към мадамата

застанала до Мама.

 

Познах - една приятелка

от детските години -

Алпийска състезателка

с очи небесносини.

 

Зарадвах се - възбудено

на нейната поява.

Мечтал бях с нея влюбено

три дни на остров Ява!

 

Със нея сбъднах блянове

да скитам по морета!

И с нея правех планове

да имам две момчета!

 

Нападнаха ме - спомени

за нощи сред корали,

и как мълчим разголени

по плажове на Бали!

 

Припомних си делфините

сред синята лагуна,

русалката - след виното,

когато ме целуна!

 

И както бях пред отчето

със Мери под ръчичка,

отпуснах бързо копчето

на бялата якичка.

 

Развързах - папионките,

захвърлих си сакото,

нахлузих маратонките

и хукнах към просото.

 

Там, с моята приятелка

от детските години

понесох се сред вятъра

над цветните градини!

 

Но по-щастлива в случая,

бе родната ми майка!

Тя - Мери - бе отлъчила!

Бе спряла да се вайка!

 

Тя гледа, днес момичета -

две палави принцеси!

На баба си - приличат те!

Две хитрички контеси!

 

 

 


 

Юри

Йовев

Август

2020 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога майките трябва да взимат нещата в свои ръце, Иржи! 😊 Трябва за харесват снахата! 😀
  • Затова казват, че сватба се отказва и пред олтаря...Имам приятелка, която минути преди да потеглят за гражданското научи много лоши неща за любимия и също като твоя герой избяга...Та после голям зор видя майка й, докато я омъжи "правилно"...Но ти си неизчерпаем с идеи!
  • Благодаря за подкрепата, Елка! 😊
  • Хареса ми! Права била мама! Успех, Юри!
  • Благодаря за подкрепата, Мария! 😊

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...