9.08.2020 г., 13:04

Пред олтара

1.8K 7 21

Когато с Мери двамата

се вричахме във храма,

погледнах към мадамата

застанала до Мама.

 

Познах - една приятелка

от детските години -

Алпийска състезателка

с очи небесносини.

 

Зарадвах се - възбудено

на нейната поява.

Мечтал бях с нея влюбено

три дни на остров Ява!

 

Със нея сбъднах блянове

да скитам по морета!

И с нея правех планове

да имам две момчета!

 

Нападнаха ме - спомени

за нощи сред корали,

и как мълчим разголени

по плажове на Бали!

 

Припомних си делфините

сред синята лагуна,

русалката - след виното,

когато ме целуна!

 

И както бях пред отчето

със Мери под ръчичка,

отпуснах бързо копчето

на бялата якичка.

 

Развързах - папионките,

захвърлих си сакото,

нахлузих маратонките

и хукнах към просото.

 

Там, с моята приятелка

от детските години

понесох се сред вятъра

над цветните градини!

 

Но по-щастлива в случая,

бе родната ми майка!

Тя - Мери - бе отлъчила!

Бе спряла да се вайка!

 

Тя гледа, днес момичета -

две палави принцеси!

На баба си - приличат те!

Две хитрички контеси!

 

 

 


 

Юри

Йовев

Август

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога майките трябва да взимат нещата в свои ръце, Иржи! 😊 Трябва за харесват снахата! 😀
  • Затова казват, че сватба се отказва и пред олтаря...Имам приятелка, която минути преди да потеглят за гражданското научи много лоши неща за любимия и също като твоя герой избяга...Та после голям зор видя майка й, докато я омъжи "правилно"...Но ти си неизчерпаем с идеи!
  • Благодаря за подкрепата, Елка! 😊
  • Хареса ми! Права била мама! Успех, Юри!
  • Благодаря за подкрепата, Мария! 😊

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...