Пред Рождество
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов.
Нежни снежни ширити щом зората плете,
ти не бързай да скиташ или да порастеш.
Остани да изпием чай от мента и глог.
Само майката, сине, приобщава към Бог.
Прегърни ме – аз утре ще потегля на път
след погроми и бури – за почивка отвъд,
ще те гледам как плачеш или трепкаш от смях,
как разчиташ сред здрача всичко, дето не бях,
дето исках да кажа, ала срокът бе къс.
Но за мен ти си важен – под небесния кръст
в светлина те износих и свободен родих.
Без излишни въпроси – и в сълза, и във стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
