ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов.
Нежни снежни ширити щом зората плете,
ти не бързай да скиташ или да порастеш.
Остани да изпием чай от мента и глог.
Само майката, сине, приобщава към Бог.
Прегърни ме – аз утре ще потегля на път
след погроми и бури – за почивка отвъд,
ще те гледам как плачеш или трепкаш от смях, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up