21 ago 2005, 3:59

Предзимие

  Poesía
898 0 3
  1. Разтворих се във теб.
    Безкраят ме погълна.
    И станах звезден пътник
    без право да се върна.

    А мракът се разби на късове.
    И полудяха цветовете.
    Докосна ме като покръстване.
    Вселената засвети.

    Часовниците спряха.
    Реки преляха от обичане.
    От чувствата ни укротено
    забрави времето да тича.

    Застреляла страха,
    със тебе полетях.
    И Господ ни прости
    прекрасния ни грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтворих се между редовете
    Красиво излъчване
    умееш да обичаш по красив начин
    Времето спира дъха...
  • Благодаря ти,Веси.Ти винаги ме забелязваш
  • Хубаво е!
    Часовниците спряха...реки преляха от обичане.
    Докосва!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...