21 авг. 2005 г., 03:59

Предзимие

897 0 3
  1. Разтворих се във теб.
    Безкраят ме погълна.
    И станах звезден пътник
    без право да се върна.

    А мракът се разби на късове.
    И полудяха цветовете.
    Докосна ме като покръстване.
    Вселената засвети.

    Часовниците спряха.
    Реки преляха от обичане.
    От чувствата ни укротено
    забрави времето да тича.

    Застреляла страха,
    със тебе полетях.
    И Господ ни прости
    прекрасния ни грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтворих се между редовете
    Красиво излъчване
    умееш да обичаш по красив начин
    Времето спира дъха...
  • Благодаря ти,Веси.Ти винаги ме забелязваш
  • Хубаво е!
    Часовниците спряха...реки преляха от обичане.
    Докосва!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...