Aug 21, 2005, 3:59 AM

Предзимие

  Poetry
893 0 3
  1. Разтворих се във теб.
    Безкраят ме погълна.
    И станах звезден пътник
    без право да се върна.

    А мракът се разби на късове.
    И полудяха цветовете.
    Докосна ме като покръстване.
    Вселената засвети.

    Часовниците спряха.
    Реки преляха от обичане.
    От чувствата ни укротено
    забрави времето да тича.

    Застреляла страха,
    със тебе полетях.
    И Господ ни прости
    прекрасния ни грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разтворих се между редовете
    Красиво излъчване
    умееш да обичаш по красив начин
    Времето спира дъха...
  • Благодаря ти,Веси.Ти винаги ме забелязваш
  • Хубаво е!
    Часовниците спряха...реки преляха от обичане.
    Докосва!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...