Aug 21, 2005, 3:59 AM

Предзимие

  Poetry
901 0 3
  1. Разтворих се във теб.
    Безкраят ме погълна.
    И станах звезден пътник
    без право да се върна.

    А мракът се разби на късове.
    И полудяха цветовете.
    Докосна ме като покръстване.
    Вселената засвети.

    Часовниците спряха.
    Реки преляха от обичане.
    От чувствата ни укротено
    забрави времето да тича.

    Застреляла страха,
    със тебе полетях.
    И Господ ни прости
    прекрасния ни грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разтворих се между редовете
    Красиво излъчване
    умееш да обичаш по красив начин
    Времето спира дъха...
  • Благодаря ти,Веси.Ти винаги ме забелязваш
  • Хубаво е!
    Часовниците спряха...реки преляха от обичане.
    Докосва!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...