6 sept 2007, 9:30

Прекрачване

  Poesía
835 0 6
                               
                               Прекрачване

                    Скупчени мисли набраздяват следи.

                    Нарояват се тръпнещи хоризонти...

                    Усещане светло над нас кръжи...

                    Сноват по петите ни нови посоки.


                    С настроение и опияняващ възторг

                     от предстоящите везани мигове,

                     забравяме вече един странен акорд

                     и смело прекрачваме прагове...


                     И всяко настояще пак ни свързва 

                     с усмивка, поглед или странен жест.

                     Навярно ти и аз сме пълноводни бързеи.

                     Пътуваме към следващия век!


                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...